Безглутенов кекс с ягоди

Може да не ям глутен, но това не означава, че не ям сладкиши. Трябва да призная, че не мога да живея без нещо захарно за десерт, особено със следобедното кафе. Затова и през ден-два бъркам някакъв безглутенов сладкиш, безглутенов кекс или безглутенови курабийки. Това се случва, откак открих, че безглутеновото печене не е чак толкова страшно, колкото го описват гурутата по здравословен живот. И не, че няма значение пропорцията между течни и сухи съставки, кое колко вода поема и т.н., но вкъщи нямам нито ксантова гума, нито нишесте от тапиока, нито нахутено брашно, което да размивам с вода за спойка, нито меря от кое колко грама точно сипвам. Но пак ми се получават превъзходни кексове и курабийки.

Как така?

Просто в един слънчев следобед открих, че в голяма част от рецептите за нормален кекс можем просто да заменим бялото брашно с някакво безглутеново и текстурата никак няма да пострада от това. Обяснявам си го с факта, че набухването на този вид изделия се осъществява посредством яйца и бакпулвер и в случая ролята на глутена да държи заедно съставките и да се грижи за обема на изделието не е жизненоважна. Вкусът също не се различава много, стига да използваме безглутеново брашно с неутрален вкус – примерно овес, ориз, някакъв безглутенов микс за хляб или печива (продават се готови). Внимавайте само с елдата, защото има силен специфичен вкус. Също и с кокоса, по-надолу обяснявам защо. И понеже днешния безглутенов кекс се получи особено хубав и имаме забавна история с него, ще ви я разкажа, а после ще ви дам и рецептата.

От няколко седмици Андрей се кани да прави Мраморното брауни с ягоди на Darostinta, което на снимки изглежда супер, а и по-рано сме опитвали нейни сладкиши и са чудесни. И така, купуваме продукти, строяваме се всички да помагаме. Но фурната на село не е наш приятел, често пече на градуси по свой избор и сладкишът доби вид на нещо като шоколадов кекс, ама не точно. На вкус не зная как беше, защото имаше и глутен, и млечни, и пропуснах. Но днес реших да забъркам някакъв следобеден кекс с ягоди, защото ягодите в градината зреят точно в момента. Направих кекса, сервирах го на Андрей със следобедното кафе и той ми казва: „Ти реши да ми покажеш как се прави кекс с ягоди ли?“.

Не ми беше това целта, но съм поласкана. Затова ви споделям рецептата за кекса, който, може би заради ягодите, се получи хрупкав отвън и влажен отвътре, просто умопомрачителен.

Рецепта за безглутенов кекс с ягоди (шоколадов)

4 яйца
200 грама кафява захар
5 с.л. разтопено кокосово масло
½ ч.ч. нарязани ягоди
1 чаша безглутеново брашно – 80 % овесено и 20 % кокосово (или 1,5 ч.ч. безглутеново брашно, без кокосово)
1 бакпулвер
2-3 с.л. какао
15 пресни ягоди

Разбиваме с миксер яйцата, после захарта, след нея добавяме кокосовото масло. Изсипваме ягодите и отново с миксера, моята цел бе почти да се пасират, за да овкусят тестото. Добавяме брашното, предварително смесено с бакпулвера.

Ако не ползвате кокосово брашно, а някакво друго, увеличете количеството. Може би общо 1,5 чаша брашно ще е ок, ако няма кокос.

Накрая добавяме и какаото и изсипваме в тава или форма, покрита с хартия за печене (или без хартия, ако е незалепваща). Нареждаме цели ягоди отгоре. Печем около 20-30 минути на 170 градуса, или до изваждане на почти суха клечка. Вероятно няма да излезе идеално суха, защото целите ягоди падат надолу и създават влага в иначе изпеченото тесто. За по-сигурно отчупих крайче от кекса, за да се уверя, че вътре не е суров, а просто влажен.

Резултатът е превъзходен сладкиш с твърда, но леко дъвчаща коричка от двете страни и леко влажна текстура отвътре.

Малка подробност и обяснение за брашното

Кокосовото брашно е много изкушаващо и ароматно, но трябва да се внимава с него. То поема много вода и по принцип се използва в съотношение 1/5 от останалите безглутенови брашна. Т.е. ако предвиждате да заместите 1 чаша брашно, то трябва да сложите 1/5 или 1/4 чаша кокосово брашно (никога не меря съвсем точно). Ако прекалите с него, се получава доста неприятна ронлива структура и странен вкус. Аз лично избягвам да ползвам само кокосово брашно, по-скоро го добавям за разкош и смесвам с основното брашно, което тук е овесено. Бонусът с кокосовото в този кекс е, че според мен именно то допринася за влажната текстура отвътре. Предполагам, че само с овесено брашно ще си стане обикновен кекс.

За още вкусни безглутенови и безмлечни рецепти, може да погледнете Безглутеновите меденки, Безглутенови и безмлечни палачинки и Кокосовото капучино, все лесни рецепти.