Празници и подаръци: начин на употреба

Мими на сватбата си - април 2014

Как една практична мама се справя с всенародната любов към празниците, сватбите и подаръците

Да се върнем на това, че сватбата ми си беше много хубава. Сбъдна се детската ми мечта, имах си красива сватба с бяла принцеска рокля, гости, приятели, прекрасен съпруг и всичко останало. Както се казва, по мед и масло, три дни яли, пили и се веселили, буквално. И не знам дали точно заради това или пък по друга причина, но не виждам абсолютно никакъв резон подобно събитие да се повтаря на всеки знаен и незнаен, реален или измислен повод. И като цяло не виждам смисъл в това празниците да се отбелязват с фанфари, а през останалите дни да си мрънкаме колко ни е скапано ежедневието.

Та в тази статия ще ви разкажа защо за мен всеки ден е празник и защо ненавиждам всички официални празници и разни други неофициални поводи за празнуване, наложени от обществото.

Преди да започна, предупреждавам, че тези размисли може сериозно да разстроят всички мами и дами, обладани от бушуващи хормони покрай бременност, раждане, пораснали деца или пък просто по-чувствителни такива. За останалите, кийп рийдинг, както се казва на съвременен български.

Защо мисълта за нечий рожден ден ме ужасява (включително и за моя собствен)

Не, не е заради това, че броят на годините ми се увеличава. Никак не страдам, че има хора с 10 години по-млади от мен. Аз тези 10 години съм си ги взела и преживяла, когато му е било времето. Нещото, което ме кара да сънувам кошмари, е поголовният стремеж към честитене на празници. И най-вече масовото схващане, че неизпълнението на това важно обществено задължение би следвало да води със себе си строги наказания. Като доживотни обиди, или поне неколкомесечен бойкот на комуникацията.

Разбира се, абсолютно подкрепям, че близките и приятелите трябва да се уважават. Нямам нищо против да уважиш човека и на по-специален за него ден като този, в който се е родил. Не разбирам, обаче, защо в 90 % от случаите тази проява на уважение се случва САМО и единствено в този ден. Честно да си призная, не виждам абсолютно никаква причина да се честитят празници на хора, с които не общуваш по никакъв друг повод. Същото се отнася и за мен.

Нежеланието ми да честитя празници произтича до голяма степен и от необходимостта на тези празници да се отправят пожелания. Наистина не знам какво да пожелавам на хора, които така или иначе не са ми близки. И съм абсолютно убедена, че и на тях изобщо не им пука какво аз точно ще им пожелая. Затова и предпочитам да си спестя упражнението. А за близките – както уточних по-горе, аз си общувам с тях често и без това. И не виждам причина да им желая доброто само и единствено на рождения им ден.

Честито! На всяка цена!

Нещото, което преди ме изкарваше извън нерви по отношение на честитенето, са очакванията това да се случи на всяка цена. Както и напомнянията, че еди кой си днес има рожден ден и непременно трябва да му се обадиш. Вече гледам по-дзен на тези неща и просто приемам, че ако някой ми се разсърди щото не съм му се обадила да му честитя рождения ден, това си е изцяло негов проблем.

Искам да заявя най-отговорно, че желанието да се честити на всяка цена е едно от нещата, които ме изкарват от равновесие, когато аз имам празник. Защото на рождения си ден аз обикновено работя, поне през деня. И когато получа десетина повиквания от един и същи номер, на които очевидно нямам възможност да отговоря, лекичко избеснявам.

Да не забравяме и нещото, наречено подаръци, но за него ще има цял отделен абзац.

Раждане, изписване, погача, кръщене, прощъпулник и т.н. важни и недотам важни поводи

Да споменавам ли, че изпитвам ужас от мисълта за празнуване и отбелязване на поводи, които дори не са регламентирани официално? И съответните очаквания, които вървят с тях. Но откак станах майка, такива присъстват все по-често в социалния ми живот. И се налага някак да се справям и с тях.

Явлението детски рожден ден

Най-хубавото тук е, че първото ми дете е родено на 24 декември. Което автоматично означава, че удоволствието да организирам детски рождени дни поне през първите години от живота му е нещо, от което ще се лиша. Нямате представа колко се радвам за това! Сигурно вече си мислите как то, горкото, е депресирано и нещастно, че е лишено от тази неземна радост. Но то не по-малко се радва на всички останали рождени и именни дни на други деца. За децата няма значение кой точно е празнуващият, стига купон да има. И най-вече островърхи шапки. 

Ако питате Ани, най-важното за един рожден ден е шапката
Ако питате Ани, най-важното за един рожден ден е шапката. Подаръците и тортата са подробности

За останалите поводи, свързани с житейския път на децата, мога да говоря много, но не искам да обиждам никого. Всеки си отбелязва поводите, както намери за добре. Аз лично не смятам, че си струват усилията и финансите по организацията на тържество с минимум 30 души, в специален ресторант, със специална украса, музика, песни, танци и т.н. в чест на дете, което така или иначе нищо не разбира. Да не забравяме и стреса, който едно подобно събитие причинява. Стресът е както на детето, така и на неговите родители, че и на всички гости.

Та пак се сещам за сватбата. Организацията и провеждането на самата сватба е един от най-големите стрес тестове за всяко младо семейство. Ако оцелеете след това и не се изпокарате още на сватбата, значи имате потенциал и в бъдеще.

Как успявам да се справя с очакванията за празненства на семейни поводи?

Аз лично си спестих масовите празненства при всички подобни поводи. След раждането на Ани бях в стандартна стая в държавна болница, където по обясними причини не се допускаха роднини. Бих повторила, абсолютно умишлено. Изписването като повод за празнуване също го изпуснахме и просто Андрей ни взе от болницата и ни отведе вкъщи. Това си бе нашият малък празник, без излишна суматоха, за ужас на болничния фотограф и персонал и вероятно на много роднини, но никой не посмя да се обади.

Стандартно изглеждаща погача, на която 40-дневно бебе пищи от суматохата, а над главата на майка му се развяват кърпи и питки
Стандартно изглеждаща погача, на която 40-дневно бебе пищи от суматохата, а над главата на майка му се развяват кърпи и питки

Погачата бе нов за мен повод, за който научих малко преди да родя и реших да пробвам как ли ще се получи. Не съм сигурна дали ще го повторя. Много по-приятно би ми било всяка от приятелките ми да дойде поотделно вкъщи на кафе, да се видим, почерпим със сладки и т.н., без да чупим питка върху главата на ревящо от глад 40-дневно бебе и недоспалата му майка.

Кръщенето го направихме, докато бяхме на море в Ахтопол. И не, нямаше подобно на сватба събитие в ресторант за поне 50 души, украса, букети и поне 4 вида торти с умилителни надписи. Прощъпулник изобщо не помня да съм правила.

Подаръците-изненади – ужасът на всеки практичен човек

Едно от нещата, които ме натоварват най-много при празнуването на щяло и нещяло, са подаръците. И по-точно очакванията от всички останали, че празнуването трябва да върви с подарък. Който, по възможност, да е избран лично от подаряващия, със специална любов и внимание, да е изненада за получаващия го и в същото време да е най-необходимото му нещо в този момент и това, за което си мечтае от години.

32-годишният ми опит в живота показва, че това е възможно да се случи единствено след като майката прочете писмото на детето си до Дядо Коледа. В никакъв друг случай няма начин човек да уцели точно за какво отсрещния си мечтае, ако изрично не го е питал. Нито за дете, нито за възрастен човек. А това автоматично разваля изненадата. И все пак много хора продължават да се опитват да подаряват и получават подаръци, отговарящи на гореизброените характеристики.

Ани обича да разопакова подаръци, но интересът към тях рядко продължава дълго, особено ако получи много наведнъж
Ани обича да разопакова подаръци, но интересът към тях рядко продължава дълго, особено ако получи много наведнъж

Затова вкъщи сме забранили подаръците-изненади, за ужас на по-сантименталните ни възрастни роднини. Може да сме лоши хора, но наистина предпочитаме някой да ни се обиди, отколкото да си даде парите за тотално безсмислена вещ, която ние нямаме къде да държим и в крайна сметка ще свърши в кофата за боклук. Особено ако похарчилият безсмислената сума е пенсионер с ограничени финансови възможности. И според мен е по-малко обидно да откажеш и да забраниш изобщо да се купува подарък, отколкото после да го изхвърлиш.

Другият ми проблем с подаръците е, че се подаряват по конкретен повод. Чудесно е, че детето ми ще получи 30 нови играчки за Коледа, които ще се чудя къде да складирам. Защото почти никой няма да се съгласи да подари нещо полезно, всички държат „да зарадват детето“, без оглед на това то дали няма нужда от нещо друго, като ново легло или столче за кола, например. Но никой няма да попита какво да подари, когато през пролетта тя има нужда от сандали. Защото просто рожденият ѝ ден е през зимата. И как се очаква да обичам поводите и подаръците по повод?

Как се справяме с всеобщата празнична треска

Както споменах по-горе, просто не организирам празненства, по повод или без повод. Всеки, който има желание да ни пожелае нещо хубаво или да направи нещо хубаво за нас, е добре дошъл във всеки един ден от годината. Обичаме си и си уважаваме всичките приятели и роднини. Единствено в замяна очакваме и ние някаква доза уважение. А това означава съобразяване с нашето мнение и желание, а не с общоприетите схващания и очаквания.

За радост, сме успели да възпитаме нашите роднини и по-близките приятели, че могат да подаряват подаръци само след изрична консултация с нас. И да не се засягат, ако предпочетем подарък в плик или просто откажем подарък. И не, не сме меркантилни. Просто знаем, че за да можеш да си щастлив и спокоен всеки ден от годината, трябва да бъдеш и доста практичен човек.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *