Любимите ми суеверия за бебета и въпроси към майки
Почти съжалявам,че не написах първо статия с любимите ми суеверия за бременни, докато бях бременна. Има ги толкова много и искрено ме забавляват. Но и суеверията за бебета и родилки са не по-малко и тепърва започвам да си ги припомням и да научавам нови. Сега ще ви споделя някои, че не се знае кое действие или бездействие коренно ще преобърне живота ви.
Не се ходи при бебе до 40 дни
Много, много любимо. Ако просто го чувах от непознати или далечни познати, нямаше да вземам отношение. Но подобни коментари от страна на близки и роднини провокират у мен някаква небивала агресия и най-непредсказуеми коментари. Последно го чух от баща ми, който смятал да идва да ни види, но се отказал, защото при бебе до 40 дни не се ходело. Отговорът ми беше „Ами ти като не искаш, не идвай, но у нас гости приемаме“.
На това суеверие съм чувала и други разновидности, някои особено крайни. Като например, че никой не трябва да вижда бебето тези въпросни 40 дни. Не преувеличавам, виждала съм майки и баби с колички, които разхождат детето, но самото то е покрито от глава до пети с разни пердета, чаршафи и тн, че да не го види някой. И третата разновидност е, че бебето не трябва да се извежда в тези 40 дни.
Моля, ако някой знае защо децата до 40 дни трябва да бъдат скрити от света, да ми разясни. Може пък нещо мноого жизненоважно да изпускам.
Представете си – освен, че приемам гости вкъщи, давам и на други хора да ми държат бебето! На всичко отгоре вече съм пускала снимки на бебето в социалните мрежи. Направо не знам колко по-ниско мога да падна.
Жена в цикъл не трябва да вижда и докосва бебето, защото ще се обрине
Знаех си, че вболницата някоя от десетките лекарки, акушерки и санитарки е била в цикъл. Няма друга причина кожата на новороденото ми да не е гладка и белосана като току-що излязла от козметичен салон. Само не разбирам каква е тая безотговорност, да ходят на работа тези жени в цикъл и да опипват бебетата наред. Задължителни 5 дни отпуска в месеца на всички медицински работници от женски пол!
Дрехите на бебето не се простират навън след залез слънце
Искам да уточня, че спазвам това правило. Не за друго, ами просто защото имам сушилня и не простирам. Какво, щели да се износят по-бързо в сушилнята ли? Ами те така или иначе умаляват след най-много месец.
И все пак, ако някой може да ме просвети в дълбокия смисъл на простирането и непростирането навън след залез слънце, да се чувства поканен!
Ако бебето плаче, след като много хора са го гледали, то непременно е урочасано
Ама разбира се. Бебе на 1-2 месеца бива гушкано, мачкано и заплювано от войнство баби и лели в продължение на часове, и в резултат започва да плаче истерично и да не може да заспи. Естествено, че причината е, че някой го е урочасал и обезателно точно в този момент, около 23 ч през нощта през зимата, очите му трябва да бъдат незабавно измити със светена вода. Ако няма светена, може и с обикновена студена на чешмата. Естествено, че няма начин лошото настроение на бебето да се дължи на умора от цялата какафония около него.
И няколко любими въпроса, които получавам почти от всеки по повод новороденото ми бебе
Имаш ли кърма?
Наистина недоумявам защо това вълнува толкова много населението. Ако отговоря, че нямам, какво ще стане? Някоя леля ще дойде да ми услужи? Или ще почне да ме оплаква и дава идеи как да си я увелича? Мисля, че си е изцяло моя отговорност да се погрижа за изхранването на детето си, както и за собственото си изхранване. Все едно да ме питат „Имаш ли достатъчно пари за храна?“. Еми, и да нямам, проблемът си е мой, не на околните. И не виждам никаква причина да се обсъжда публично, освен ако аз не инициирам подобна дискусия.
Спи ли бебето през нощта?
Ами понякога спи, понякога не. Какво ли се очаква да отговоря? И ако не спи, какво – някой ще дойде да ми го приспи ли?
На кого прилича бебето?
Според мен всеки прилича на себе си, включително и бебето. Винаги съм се удивлявала как хората компетентно успяват да определят на кого точно прилича едно новородено бебе с мътни очи, които през повечето време са затворени, и силно набръчкана лющеща се кожа. Аз като майка не мога по никакъв начин да определя на кого прилича бебето ми, особено в първите му седмици.
На кого е кръстено бебето?
Един отвъпросите, които също могат да ме изкарат от равновесие. Като цяло не схващам причината хората и децата непременно да се асоциират с нещо друго, вече съществуващо. Макар и новородено, то си е отделен индивид и напълно заслужавада си има име, което не е задължително да произлиза от името на някого в обкръжението на родителите си. Както и да прилича на себе си и да комбинира гените на родителите си по такъв уникален начин, че да не прилича конкретно на никой от тях. Та нашите деца са кръстени на себе си – и двете, Анна и Адриана. Но да не ви казвам колко хора са ни питали дали Анна е кръстена на Андрей..
Ако имате желание, споделете и вие вашите „любими“ въпроси и коментари на тема бременност и раждане. Защо пък да не се посмеем заедно?
