5 причини да (не) пътуваме с деца
Много обичам да ми правят забележки за едно или друго нещо относно майчинството. Искрено се забавлявам от поученията, които честичко се сипят върху мен. И от заявления в стил „проучвания са доказали, че.. еди какво си“. Ама кои проучвания, какво? И аз, да ви кажа, често правя проучвания и доказвам разни неща. После и по сайтовете ги пиша. А някои хора сигурно дори ми вярват. Но най-много обичам да проучвам причините да НЕ направя нещо – примерно да си изпратя детето на ясла, да го облека леко навън или да пътувам с него. В допълнение мога да изброя и всички проучвания, свързани с най-големите врагове на перфектната майка и правилата за отглеждане на бебе. Изобщо, материал за проучване има. Днес ви представям резултатите от едно лично проучване по темата защо да пътуваме с бебета и малки деца, или пък да не пътуваме.
Бебето има нужда от покой
И на мен понякога ми се иска да си стоя по цели дни вкъщи, детето да спи почти денонощно и никой да не ме закача, като наоколо е пълна тишина, но това е някаква пълна мистерия. Може би имаше нещо подобно в първата седмица след раждането и до там. С всеки изминал ден бебето става все по-активно и заинтересовано от света. Дори в последните няколко дни съм в пълен ужас, защото отказва да стои в слинга или ергономичната раница. Явно се чувства „затворено“ и иска да шава повече. Та понякога и на мен много ми се иска бебето да има нужда единствено от покой, ама не би. Бебето иска да играе, да опознава света, да шава. И пътуването е чудесен начин да му осигурим всичко това.
Що се отнася до това, че бебето наистина има нужда от по-дълги часове сън, в сравнение с нас – то е много лесно изпълнимо. Колата е чудесно място за сън, а и по време на разходките спокойно може да си спи в раницата или количката, когато дойде време за това.
Бебето е още много малко за пътуване
Признавам си, никъде и по никакъв повод, в информация от никоя здравна и обществена организация, не съм открила насоки до каква възраст детето не трябва да пътува. И не виждам абсолютно никаква пречка да пътува дете на 5 дни, 5 месеца или 5 години, стига да е поставено в адекватни за възрастта му условия като сигурно кошче за автомобил, носилка, количка или с каквото там ще се пътува. Колкото и да се опитвам, не мога да се сетя за причина, поради която малки деца не трябва да ходят в друго населено място/държава, а трябва да си стоят у дома. Ако някой може да ме светне какво може да му стане на едно бебе, ако, да речем, отскочи с родителите си за уикенд до Ловеч, моля да сподели.
Нашият опит с пътуване с деца е разнообразен. За пръв път пътувахме за уикенд в Стара Загора с Ани, когато бе на 16 дни и бе м. януари. На 4 месеца се вози на лодка, ходихме на една вила на яз. Въча, до която се стига само с лодка. За пръв път бе на море на 6-7 месеца. На 9 месеца я разходихме на двуседмична обиколка до Гърция и Македония – Метеора, Битоля, Охрид и много други места. На 1 г. и 4 м. се разхождахме до Тасос. Година по-късно я качихме за пръв път на самолет към Болоня. Не, че сме имали презразсъдъци към самолетите. Просто ние много не обичаме да пътуваме по въздух и затова се наканихме толкова късно.
В общи линии, почти всяка седмица сме някъде и няма никакви индикации, че пътуването е навредило по някакъв начин на детето или му е причинило неудобство. Ако някой желае да ме заклейми за безотговорността да си влача децата напред и назад, моля да заповяда. Тъкмо ще ми даде идеи за нови проучвания 🙂
Бебето и малкото дете нищо не разбира
Именно. Това е ключът от палатката и основната причина ДА пътувате, докато децата са малки. Няма претенции. Няма мрънкане, че не му се върви. Носите си го като раничка, храните го и преобличате и нищо друго не му е нужно. Детето се чувства отлично, защото е в компанията на родителите си. Не му трябва много. Ако бебето е кърмено, храната е де факто навсякъде с вас, което прави упражнението още по-лесно.
С деца се губи удоволствието от пътуването/почивката, защото трябва да обръщаме внимание на тях
Е, ако като сте си правили деца не сте се замислили, че в следващите поне 15 години ще трябва да им обръщате внимание, значи имате сериозен проблем. В противен случай не виждам какъв е проблемът да споделяте заедно местата, които откривате и на които се забавлявате, стига те да са подходящи за тях. Ако непрекъснато си мислите как да избягате от децата си и на кого да ги връчите и ви липсва студентският живот и дискотеките, значи имате някакъв друг проблем, но той определено няма общо с пътуването с деца.
Децата объркват плановете
Мне. Просто плановете са неадекватни. Правете си адекватни планове (ако държите да имате план изобщо). Оставяйте допълнително време за забавяне между точките в плана и всичко ще си дойде на мястото. Какво ще стане, ако за деня видите само 3 от набелязаните 5 забележителности, някоя от тях ще избяга ли? И кое ви е по-важно – да си направите селфи на всичките 5 места или семейството ви да е добре и щастливо? Е, всеки си има приоритети, аз само питам.
Вместо заключение
Нашето семейство обича да е заедно. И понеже като много други хора ние също работим на пълен работен ден и се събираме само вечер и през уикендите, се стараем да прекарваме това време пълноценно. А пълноценно значи да правим нещо, което прави всички ни щастливи. Пътуването е едно от тези неща. И не намирам никаква причина да се лишаваме от него.
Ако сте от хората, които не се ужасяват от пътуване с деца, значи вероятно ще понесете и статията На Спа с деца. Истина е, че ние много обичаме да ходим на СПА с децата и не можем да ги лишим от това удоволствие.