Как пуснахме дете под 1 година на ясла и защо това бе едно от най-добрите решения, които сме вземали

Анна през декември 2015

„Не е редно да правите така“, „Много е рано“, „Куца ви семейното планиране“.. Така ни посрещнаха преди горе-долу 3 години в детската градина (ОДЗ), където Ани днес гордо е втора група и обожава да ходи. Да, ама днес. Преди три години се опитваха да ни внушат как сме най-безотговорните родители, които си тормозят детето, което всъщност е още бебе и изобщо не му е мястото при другите деца. Нищо, че по закон то има право да тръгне на детска ясла на 10 месеца и според този писан закон това съвсем не се смята за нередно.

Обаче друго нещо са си неписаните закони на обществото, които гласят, че детето трябва да си седи на топло вкъщи, поне докато не проговори. Щото иначе какви неща стават в яслите и не може да си каже…

Как изпратихме Ани на ясла на 11 месеца

Тук винаги си припомням късмета Ани да се класира на държавна детска градина, при това ОДЗ. Няма да забравя и как тогава тя нямаше още 6 месеца. В този ѝ вид я занесох за пръв път в яслата (май 2015), за да я запиша, за да може да започне да посещава през есента, когато  ще е навършила необходимата възраст.

На 1 декември с бодра стъпка (Ани си беше проходила) и всички изследвания, документи и багаж, пристигнахме в яслата. Не ми се иска да описвам ужаса в очите на медицинските сестри, които ахкаха и охкаха доста време колко малко е това дете. И как те такива малки досега не са приемали. Обикновено идвали на около година и половина. Ами.. чудесно, но моето е по-малко. И какво от това?

Последваха намеците да занесем кошарка, понеже другите били по-големи и щели да я бутат. Моляяяя? Това е ясла, не затвор, доколкото ми е известно. Ще я бутнат два пъти, ще падне, пък после ще стане. А и всеки ден става все по-стабилна. И тъй като нямаше никакво основание да не я приемат, Ани тръгна на ясла.

Адаптация в яслата

Този ужас, този кошмар, който сън не дава на българските майки, наречен адаптация в яслата, съвсем не беше нещо страшно за нашето дете под 1 година. Първия ден влезе с бодра стъпка и не ни погледна повече. Казаха все пак след час-два да си я взема, понеже да не се стресирала много. Добре. Не беше плакала. В следващите 2-3 дни оставаше до обяд, включително да се храни с децата. Понякога беше плакала малко, но после разбрахме как другите деца ходели да я успокояват да не плаче. Та нямаше голяма драма. А на следващия ден си ходеше с желание отново и не даваше вид да е травмирана изобщо. 

В следващите 1-2 седмици опитите ни да я оставим да спи следобед се увенчаха с неуспех. Но и до ден днешен вярвам, че проблемът не е бил в яслата. Просто нашето дете не иска да спи буквално от 9-месечно, нито на обяд, нито вечер, и приспиването и у дома, и навсякъде другаде, е мноого тежка мисия. Цяло чудо е, че в градината успяха да я научат да спи, защото у нас все още има проблем. 

След това имахме 2 седмици прекъсване заради Коледните празници и междувременно Ани стана на цяла 1 година. На мен пък ми изтече уговореният отпуск от работа и просто бе задължително в близките 2 седмици тя да тръгне целодневно на ясла. Сестрите и лелките до последно не ми вярваха, че ще се върна на работа и ще им оставя „бебе“ на 1 година. Всеки ден, когато я вземах, ми казваха съжалително-укорително, че „така не е правилно“.

Но накрая разбраха, че няма да се откажа, и О! Чудо! – детето започна и да яде, и да спи, и да не плаче. И изобщо да възприема яслата като нещо най-нормално и да си ходи с желание. Така и до ден днешен.

Последствия от пускането на дете под 1 година на ясла

Тук мога да изброя само хубави последствия. На около 1 г. и 3 месеца Ани се хранеше сама с лъжицата. Е, цапаше се, но това ми е най-малкият проблем. Най-интересното е, че го научих от сестрите в яслата. Един ден нещо се заговорихме и споменаха, че тя отдавна си яде сама като другите деца. А аз вкъщи ѝ давах в устата, защото не очаквах чак пък толкова рано да се научи.

Анито яде палачинки

Социалният ефект от общуването с деца и други хора не съм сигурна дали е редно да го коментирам, защото той не зависи само от яслата. Може би трябва да уточня, че още от новородено бебе сме давали в ръце и оставяли за по някакво кратко време Ани на други хора, разбирайте приятели, гости у дома и т.н. И тя никога не е била залепена плътно за мен, нито съм държала да е. Не съм била control freak и благодаря на хормоните си за това. Та от бебе е много социализирана. И затова нямах съмнение, че и с яслата няма да има проблем.

Резултатът е, че днес наистина е много социално дете, можем да я оставим на всеки доверен на нас човек, без да се притесняваме, че ще се разплаче или ще тъгува. Тя обожава да е сред хора и обожава разнообразието, тоест да не е само с нас. Често си иска да я оставим на гости на единия от чичовците ѝ, както и на някои от семейните ни приятели. Истината е, че рядко го правим, защото предпочитаме сами да си гледаме детето. Но в случаите, когато се налага, тя с радост прекарва няколко часа с приятели.

Ани най-много обича други деца около себе си - с Мими от Дубай през август 2017
Ани най-много обича други деца около себе си – с Мими от Дубай се сприятелиха много бързо на една площадка в Белград през август 2017

Боледуването и яслата/детската градина

Признавам си, че нямам представа какво е това, за което всички говорят – как детето ходи 3 дни на ясла и после боледува 3 седмици у дома. Първите месеци боледуването бе някъде по една седмица всеки месец. В повечето случаи се касаеше за доста тривиални вируси, с умерена температура, кашлица, сополи, такива неща. 1-2 пъти направи ангина, което бе малко по-притеснително заради високата температура. Но я овладявахме за 1-2 дни и после си стоеше вкъщи, за да довършим лечението. На 1 г. 9 м. изкара варицела, отново много леко.

През втората година боледуванията разредиха. А през третата, когато бе в първа градинска група, да е отсъствала общо 2 пъти за цялата учебна година. Да, на няколко пъти се е случвало да я оставям за 1-2 дни вкъщи, защото уикенда са тръгнали сополи или е започнала да кашля. Но това минава бързо и не го броя за боледуване.

Като цяло, не смятам, че яслата или градината ми е виновна за всички боледувания в този период. Далеч съм от мисълта, че ако не ходеше, щеше да си спести това. Просто имунитетът на децата все някога трябва да се развива. И аз твърдо вярвам, че периодът между 1 и 3 години е подходящ за това.

И как тръгнаха на ясла по-големите деца

Тъй като нашето тръгна рано-рано, нейната група започна да се пълни с нейни връстници на втората година, когато тя бе на 1 г и 9 м. Гледката на истерично пищящи и тръшкащи се деца, за които светът свършва с излизането на мама от вратата, наистина е тъжна за всички. И искам да отбележа, че и тази година я наблюдавах, включително при 4-5 годишни деца, които съвсем не са за пръв път в яслата и градината.

Разбирам, че всяко дете е различно чувствително, различно отгледано и различно възпитавано. Но вярвам, че когато изпратих моето на ясла на възраст под 1 година, му помогнах да си спести мъките, които тези деца преживяват не само с първото постъпване в градината, но и с всяко връщане след лятната ваканция. И също така твърдо вярвам, че по-големите деца са по-чувствителни и приемат нещата по-навътре, а не по-малките.

Ани и Надето от Тефтерчето на един пътешественик в Стара Загора
Ани много, ама много обича каки. И за отрицателно време стана приятелка с Надето от Тефтерчето на един пътешественик

Искрено се надявам и второто ни дете да се роди и отрасне до 1 година живо и здраво и да имам същия късмет да го изпратя в същото детско заведение, в което Ани се чувства толкова щастлива. А наскоро срещнахме една от сестрите от яслата, които първоначално изпаднаха в ужас от малкото ни дете. Сега чакат с нетърпение да им изпратим следващо „бебе“.

2 коментара to “Как пуснахме дете под 1 година на ясла и защо това бе едно от най-добрите решения, които сме вземали

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *