Елате ми на гости! Ако може – с празни ръце!

Масата във Вила Вучев

Не, не се шегувам и този път няма да се гавря с никого. Освен с някои схващания по въпроса с етикета и протокола за това как се ходи на гости. Само мъничко, че да не ме обвинят в хейт или липса на възпитание. В последното, впрочем, обикновено обвиняват родителите. Но моите, заклевам се, тук нямат никаква заслуга. Всичките ми размисли и страсти по този въпрос са си лично мои. И подкрепени от също толкова темерутското отношение към света на Андрей.

Та да се върнем на въпроса. Много, ама много обичам да си каня гости вкъщи. Дори ще призная, че част от обзавеждането ни у дома е специално избирано, за да може да ни е удобно, когато имаме повече гости. Но покрай тази ни любов към гостите, често забелязвам някои меко казано странни и нелогични за мен ритуали и схващания за това как се ходи на гости. Ей за тях ще ви разкажа днес.

На гости не се ходи с празни ръце!

Все още не съм открила разумно обяснение на това твърдение. Родителите и останалите ми роднини упорито са се опитвали да ме възпитат в него, но неуспешно. Признавам си, че на гости винаги ходя с празни ръце. Освен ако изрично не са ме помолили да взема нещо конкретно.

Преди години ми подариха една книга “Български празници и традиции”. Та в нея изрично пише, че когато се ходи на гости без конкретен повод, се носи букет цветя и бонбони за домакинята. Ако някой успее да ми обясни каква е ползата от това упражнение, следващия път ще му занеса цветя и бонбони.

Истината е, че личната ми ненавист към мъкненето на разни подаръци, когато ходиш на гости, произтича от моя горчив опит с тези традиции и схващания. Като човек, който често приема гости вкъщи, в някакъв момент хладилникът и килерът ми се пълнят с бутилки ракия или друг алкохол, какъвто ние не употребяваме. Или пък с разни сладки/бонбони и други неща за консумиране, които очевидно не са предназначени за моментна консумация. И когато един ден в шкафа си откриеш 4-5 неотваряни кутии шоколадови бонбони с изтичащ срок на годност, започваш доста да се изнервяш.

Единственото, което донякъде толерирам, са нещата, донесени и предназначени за моментна консумация, заедно със самите гости. Никога не отказвам да отворим бутилка вино, която гостите са си донесли. 

Кой ходи навреме на гости?

Много често всеобщата мания да се носи нещо, когато се ходи на гости, ми създава и други сериозни неприятности. Например, уговорили сме се гостите да пристигнат около 7. Аз съм се постарала до това време вечерята да е приготвена, а те да ми се появят някъде към 8,30. Най-често причината не е, че някой са го задържали в работата. А че са загубили време в това да минат през магазина, че да не идват с празни ръце. И в този загубен час – час и половина, вечерята вече е студена, аз съм изнервена, а на детето му се спи. За мен час време за социализиране с приятели определено струва много повече от кутия бонбони и шоколадово яйце.

Ани спи на столчето за хранене
Когато гостите закъсняват, става ей това

Друго често явление е да се закъснява умишлено. Като се уговориш за 7, да се появиш след 7,30. И пак не защото някой те е забавил, а защото просто не смяташ за важно да се появиш в точния час. Ще купя цветя и на този, който успее да ми обясни защо спазването на уговорения час се смята за нещо толкова срамно и неприемливо.

Мен пък не ме е срам да отида точно в часа, в който са ме поканили. Когато ни поканят на по-голямо събиране като рожден ден, винаги сме първи.

Неудобно е да се отиде на гости?!?

Това е едно от нещата, които ме хвърлят в най-голям потрес. Неведнъж приятели и познати са отказвали да дойдат вкъщи, защото видиш ли им било неудобно все те да идват у нас. Но в същото време това е най-удобният вариант и за нас, и за тях.

Другият тип срамежливи хора са някои по-далечни познати, с които се виждаме по-рядко, или пък хора, с които се познаваме отскоро. Разбира се, понякога на всички ни е по-приятно да излезем на кафе навън, но има очевидни ситуации, когато е по-комфортно да се съберем „на домашно“. Особено ако в компанията присъстват бебета и малки деца и времето навън не е цветущо. 

И ако се чудите кому е нужно да пиша изобщо такъв пост и защо по дяволите е трябвало да го четете, ще ви отговоря, че и аз не знам. Но това си е моето весело пространство и съм си обещала да пиша неща, които мен лично ме вълнуват. Винаги се радвам, ако някой се припознае в моите мисли и разсъждения. Сигурна съм, че не съм единственият темерут на света, който ходи на гости с празни ръце и не обича да му се носят някакви подаръци, само и само за да е донесено нещо. И ще се радвам, ако някой сподели различно мнение или просто успее да ми обясни някои от изброените ритуали и схващания, които чисто и просто аз не разбирам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *