Когато Вселената реши да те предизвика, не ѝ се бъркаш в работата и не си намираш оправдания. Иначе изпускаш моменти като тези. Днес си спретнахме един много свеж женски следобед с тази мила тайванка Анабел, която за пръв път видяхме преди почти 7 години. С Andrey Andreev я приютихме на Couchsurfing у нас и макар че не говореше никакъв английски и се разбирахме с мимики и жестове, успяхме да излезем заедно на разходка, да ни запознае с японец уличен музикант Komiya Tetsuro, с който се беше запознала в Македония и да приключим вечерта всички у нас, заедно с Петър Андреев, който не помня вече защо се беше появил. Та така, тя си тръгна след няколко дни и оттогавя обикаля света. Миналата седмица я срещнахме на улицата в Пловдив, където импулсивно се отбихме за вечеря. И ето я днес, пристигна в София и си спретнахме чуден следобед. За капак, тя е сигурно първия непознат човек, в чиито ръце Адрианка не плака, а се хили.
Поуката е - следващия път, когато се зачудите дали да се отклоните от плана, направете го! Вселената си знае работата. А аз съм убедена, че с 鄧小蓉 пак ще се видим. Просто не се знае кога и къде.