Грешките, които хората правят при купуването на подаръци
В една статия миналата година брутално и отговорно нахейтих всеобщата мания по празници, поводи и подаръци. И нерядко съм повтаряла, че ненавиждам поголовната истерия по подаръците. С наближаването на Коледа не крия, че подаръчната истерия би била способна да ме изкара от равновесие, ако предварително не бях научила (поне донякъде) хората от най-близкото ми обкръжение, че е силно наложително да се въздържат от подаръци и изненади, ако не искат да бъдат обидени в прав текст от мен около празниците. Вярно е, отне ми доста години да го постигна, но почти се справих.
И докато преди публикуването на този текст седях и си мислех, че вероятно ние с Андрей сме единствените такива темерути, които нито си подаряват подаръци помежду си, нито искат да им се подарява нещо, особено ако става въпрос за дежурното подаряване по празници, открих нещо друго. Оказа се, че имало и доста на брой хора като нас, които изпадат в тих ужас от мисълта, че идва празник и с него очакванията за дъжд от подаръци.
Затова днес, с тази статия, аз реших да ви изненадам. Като ви споделя, че някога аз много обичах подаръците и като цяло не съм против тях. Но съм против начина, по който масово се гледа на тях – като някаква социална норма, а не толкова като начин да се достави удоволствие и радост на някого. Затова и намразих подаръците и празниците преди известен брой години. Защото е отвратително да се празнува нещо по задължение и да се подаряват неща по задължение, само защото всички го правят.
Днес ви споделям 5 грешки, заради които човек може да намрази празниците и подаръците.
Смятате подаръците за нещо задължително
Можете ли да си представите да НЕ купите подарък за следващия рожден ден или Коледа на съпруга/детето/майка/сестра или някой друг от най-близките ви хора? НЕ? А защо? Защото ще си помислят, че вече не ги обичате и уважавате? Защото ще ви се обидят? Защото Вие смятате, че това е неуважение към тях?
Да, това са най-честите мотиви подаръците да се възприемат като задължителен елемент от празнуването. Но в стремежа си да демонстрират уважение и любов, много хора постигат обратния ефект – като превръщат подаръка в тежест за близкия си човек. Вярно е, че повечето хора ще сложат лицемерната усмивка и ще благодарят вежливо, за да не обидят подаряващия. Но погледнато отстрани, никой от участниците в този фарс не печели.
А как може един подарък да е нещо нежелано и неприятно? Начините това да се случи са много. Примерно, подаряващият няма достатъчно време или възможности да избере подарък, който ще е адекватен на нуждите, интересите и стандарта на живот на празнуващия. Или просто не познава добре отсрещния човек.
В този ред на мисли мога да ви дам много примери, но оттук идва и следващата причина подаръците да вкарват някои хора в тих ужас.
Не се интересувате от желанията на човека, на когото ще правите подарък
И в предишната статия обясних, че подарък, който да е изненада и да се хареса на отсрещния човек, е някаква утопия. Това е постижимо само ако прочетете писмото на детето си до Дядо Коледа. И тогава пак не е точно изненада, защото по един или друг начин сте потърсили мнението на отсрещния.
Във всички останали случаи, опитите да изберете подходящ подарък, който ще зарадва възрастен човек, без да се поинтересувате от неговите моментни потребности и желания, е мисия, обречена на провал. Не забравяйте, подаръкът не е за Вас, а за другия човек. Трябва той да е доволен, не Вие.
Затова питайте. Лично този, на когото ще подарявате, или достатъчно доверен негов близък. Не по групите във Фейсбук, Инстаграм, бг-мама или съседката.
Не искате да се съобразявате с желанията на отсрещния
Това е по-тежка и, според мен, извратена версия на горния казус. За съжаление, има хора, които не зачитат чуждото мнение. И наистина често се чудя каква точно лична цел постигат с това, че подаряват подаръци, които те смятат за правилни, въпреки че отсрещния човек изрично им е казал какво да подарят, да не подарят, или пък е разпоредил да не се подарява нищо. И те, въпреки това, се появяват с шампоани, сапуни, пуловери или някакви други ненужни неща. Защото, кой каквото и да им говори, то си е тяхна работа какво ще правят. И не може празник без подарък, иначе светът ще се срине и Ной този път няма да дойде. Върнете се към точка 1.
Не можете да се съобразите с желанията на празнуващия, затова купувате нещо друго
Това е разновидност на точка 1. Масово явление е подаряващият по някаква причина да не може да се съобрази с желанията и нуждите на празнуващия. Примерно, няма достатъчна финансова възможност. Или пък в мястото, в което се намира, такъв продукт или услуга не е наличен.
Проблемът идва от това, че в крайна сметка се взема нещо непотребно и неадекватно. И празнуващият няма да стане по-радостен от това. Затова и аз често разпореждам да НЕ ми се подаряват никакви подаръци по поводи. Просто защото зная, че голяма част от хората, които ще хукнат за подарък, нямат възможност или достъп до това, от което аз лично имам нужда. И е далеч по-добре да ми спестят нервите от лицемерните усмивки и складирането на ненужни дребни вещи, отколкото да остана без подарък.
Прекалявате с подаръците
Дори и аз понякога съм човек, не искам да разочаровам по-консервативните си близки и си измислям нещо, което знам, че могат да ми направят като подарък и на което все пак ще се радвам. Дотук добре, въпросното нещо се появява и радостта ми от появата му е напълно искрена.
Проблемите, обаче, произтичат от това, че някои хора смятат за нужно да има още нещо допълнително, „специално от тях“. И освен предварително уговорения желан подарък, пак се появяват някакви неочаквани дребни щуротии, които се чудим къде да складираме.
Как да спрем да правим грешки при купуването на подаръци?
Макар да съм голям хейтър, ми е напълно ясно, че всеки човек прави подаръци на околните с желанието да ги зарадва. Просто подходът невинаги е правилен. Затова искам да споделя няколко идеи как да правите по-малко грешки при купуването и правенето на подаръци.
Правилно номер 1: Питайте!
Не е срамно да попитате човек от какъв подарък има нужда или какво има желание да придобие, дори да няма нужда от него. Може да си е харесал чанта/ джаджа/парфюм/спа процедура/ нещо друго, но да не му е приоритет в бюджета. Или просто да не се е навил психически. Примерно, аз от известно време се самонавивам да си купя чанта O bag. Не, че не мога да си позволя, въпреки че никак не са евтини. Чисто и просто не съм открила рационална причина да похарча толкова пари за чанта. Но ако някой много държи да ми подари нещо неоправдано скъпо за Коледа, няма да му я върна.
Правило номер 2: Съобразявайте се!
Макар желанието на отсрещния да ви изглежда абсурдно, съобразете се с него. Поставете го над вашето схващане за добро и лошо. Ако не можете, да се съобразите, просто не купувайте подарък. Не вземайте нещо друго, само и само да има подарък.. И най-вече, не вземайте това, което вие смятате за правилно, макар изрично да са ви дали насоки. Това не е подарък, това е правене напук!
Правило номер 3: Бъдете искрени!
Гарантирам ви, че най-хубавият подарък за всеки от близките ви е да покажете уважението си към тях като бъдете искрени, не като си измисляте оправдания за едно или друго нещо. Ако не сте съгласни или не можете да си позволите да купите това, което са си пожелали, кажете им го. Ако държите все пак да има нещо като подарък, дайте им предвидената сума и ги помолете да си изберат подаръка сами. Ако по някаква причина, като неналичност, забавена доставка или нещо подобно тривиално, подаръкът не се появи навреме, също бъдете искрени. Не вземайте нещо алтернативно, за да отбиете номера. Просто поръчайте желания подарък и го подарете, когато пристигне. По-добре късно, отколкото никога, нали?
