Най-големите врагове на една перфектна майка

Една перфектна мама, която се бори със зъби и нокти да спаси света!
Една перфектна мама, която се бори със зъби и нокти да спаси света!

Вървя си по улицата и О! Ужас! – въздухът е мръсен. Недай Боже да духа вятър или да има мъгла. Ама каква ти мъгла, това е онзи отровният софийски смог, който ни съкращава живота минимум 4 пъти (опа, добре де, може би са по-малко, след като съм доживяла над 30 години). Влизам в магазина – ама защо влязох, там само боклуци, опаковки, пластмаси, замърсители, разни вредни реклами ни облъчват, а се очаква ние деца да гледаме в този свят. Бързо се изнасям, объркала съм магазина. Трябваше в съседния, където всичко е екобиоорганик. 4 пъти по-скъпо, но пък обещава да ми удължи живота поне 4 пъти. И като ми го удължи, ще имам повече драгоценно време за разпространение на тайната на дълголетието. Та току виж съм спасила света. И само да са посмели после да не ми оценят труда!

Но колкото и да се опитвам да го спася аз този пропаднал свят, с мръсния въздух и мъглата не мога да се преборя. И с всички останали безчет врагове, които ме заобикалят. Стоя си тогава вкъщи на лаптопа и единствената ми утеха е да споделя страшната си мъка с някого по форумите или по групите из социалките. Или пък направо в блога, щото тези по форумите и групите не са заслужили. Ще вземат да ме нахейтят, простите му бедни душички, нищо неразбиращи от моята възвишеност.

Затова днес, или както е по-правилно да се каже днесКА, ще ви споделя истEните за живота, най-големите врагове на нашия драгоценен живот и този на нашите деца и как да се преборите с тях, мили майки. И ако ще ме хейтите, отсега ви казвам да си го спестите, защото вие нищо не разбирате, вие сте едни безотговорни хора, които си тровят собствения живот, децата си, че и чуждите деца наоколо. Бързо се засрамвайте!

Негово ужасничество – микробът

Децата трябва да се възпитават на стерилен живот от малки, нали така? - Ани с прахосмукачката
Децата трябва да се възпитават на стерилен живот от малки, нали така?

Значи, има такива леко пропаднали хора, които допреди да забременеят и да завъдят поколение, понякога си позволяват да пропуснат периодичното чистене у дома, или пък да не си оправят леглото в някой много натоварен ден, или пък да притичат с обувките до хола, за да изключат ютията, която са забравили в бързината. Някои от тези прегрешили индивиди се поправят, когато в дома им се появи бебе. Влизат в правата линия и започват да стерилизират всичко по много пъти на ден, ютията вече няма смисъл да я изключват, защото някакви дрешки нон стоп се гладят, а чужди хора у дома се допускат единствено след щателен оглед и попълване на стриктен въпросник откъде идват и колко мръсно е било там.

Обаче има и такива врагове на народа, които ежедневно и ежечасно извършват страшни престъпления, разпространяват мръсотия и микроби и въпреки всичко остават безнаказани. Например, живеят с някакви същества, наречени домашни любимци, които разнасят да не ви разправям какви зловредни микроорганизми.

Кошмарът на всяка майка-чистница
Кошмарът на всяка майка-чистница

Отварят си прозорците на къщите и апартаментите и кой знае какво влиза от тях, и по-лошото – излиза навън и влиза в домовете на хората, упорито борещи се с микробите по цял ден. Също така пият вода от чешмата или някакви измислени кани за пречистване, които вкарват само повече микроби и зарази. Хранят се по ресторанти или поръчват храна за вкъщи, която кой знае през колко ръце е минала и колко микроби е събрала, докато стигне до масата. Ходят по тези адски места, наречени молове, и разнасят още повече бацили и бактерии.

Направо ми настръхва косата като си помисля, че всички те ходят по улиците и има опасност да ги срещна на някоя площадка, където всичко е стерилно и чисто и има достатъчно място да си хвърляме фасовете.

Телевизорът – причината за аутизма, затъпяването, неграмотостта и глада в Сомалия

Значи, ако уважавате себе си, интелигентността си, правата линия в живота и бъдещето на децата си, това нещо, чието име дори не искам да споменавам, със сигурност отдавна не присъства в живота ви. За световна радост, сте поправили грешките на родителите си и сте побързали да го изхвърлите още преди в дома ви да влезе дете. В краен случай сте го оставили, но никога не се включва в присъствието на деца.

Нее! Деца и електронни устройства!

Разбирам ви напълно, скъпи мами. За какво са им на децата телевизори, таблети и всякакви мърдащи картини, като до преди малко повече от век хората са си живеели много добре без тях. И когато братята Люмиер за пръв път са прожектирали лентата с пристигащия влак на лионската гара, всички зрители се изплашили и разбягали от салона. И правилно са направили – сигурно вече са подозирали колко вредно е движението на 24 кадъра в секунда за очите, мозъка и умственото развитие като цяло. Със сигурност им е било ясно, че ако не изчезнат до 5 секунди, са обречени на затъпяване и провален живот. Само този проклет 20-ти век им е объркал плановете и в крайна сметка това с мърдащите картинки все пак се е наложило, че и доста се е развило.

Само ние няколко човека сме останали наследници на онези прозорливи хора и се борим с този враг на народа и до днес.

Затова и вярвам, че ме разбирате защо изпадам в див ужас и неутешим душевен плач, когато видя този народен враг навсякъде около нас – в магазини, детски градини, държавни институции и къде ли не. Затова и освен по площадките и у дома, не си водя детето никъде другаде. И не, нямам приятели с телевизори у тях. Ако имат телевизор, значи не са ми никакви приятели и могат да си гледат работата.

Шоколадът, кюфтето и пържените картофи

Сега, знам, мили мои, които ме разбирате, че тези неща изобщо не трябва да ги споменавам, те си се подразбират. Обаче сега, нали ще спасяваме света, трябва да се споменат. В името на превъзпитанието на всички невежи, които продължават да тровят децата и света с глупостта си.

Значи, като видя дете да яде шоколад, тихичко си поплаквам. Горкото, сега е едва на 3-4 години, а само след година-две ще е мазна топка с разбит метаболизъм, изпопадали зъби и полуумрял мозък от тая пуста захар. А щом това е попаднало в ръцете му, значи клетите му родители отдавна са в същото състояние. Не, не мога да си позволя това да се случи на моето дете – ако зависи от мен, няма да знае какво е шоколад поне до 40-годишнината си. Как мисля да стане това? Ами разбира се, че ще си го държа у дома дотогава и ще го следя изкъсо. То в тая отровна среда наоколо, на никого не може да се има доверие.

Тази, която е допуснала това да се случи, е за затвора! Ани и близалка
Тази, която е допуснала това да се случи, е за затвора!

За кюфтетата и пърженото съм на същото мнение. Като цяло, изобщо не знам защо някой би ги измислил. Сигурно дяволът пак се е разхождал, превъплътил се е в хрисима баба, колил е животни и е мелил кайма и е ръсил кимион, та да изпържи най-вкусните бабини кюфтета, че да накара цял един народ да ги заобича. Срам и позор. А за пържените картофи все още не ми го побира умът как изобщо някой се е досетил да създаде подобно нещо, че и да го яде.

Освен тези трите, моят списък с ужасяващи неща, които хората похапват и дават на децата си, е мнооого по-дълъг. Но и тези трите най-важни да запомните, пак сте една стъпка напред пред 99 % от останалите тровещи света индивиди. Така че, поздравления.

Детските градини, училището и подобни

Значи, към тези, които си изпращат децата още като бебета в институциите, ще ви кажа: вие сте ужасни майки, въобще не заслужавате тези хубави и невинни деца! Ама как ще ги заточите там, при още 30 други, с някакви закостенели лелки, които нито от Монтесори, нито от нищо разбират. Ще ви ги хранят с бисквитена торта, на обяд ще им дават хляб, а понякога дори кюфтета?!? А в стаята може дори да има и телевизор!?

Не, милички, не мога да понеса толкова мъка по света. Пак ще си поплача тихо, пък ще ида да пусна една тема в групата на майките, да се оплачем една на друга от несправедливостта, наречена детска градина. Впрочем, аз няма от какво да се оплача – на моето дете посмъртно не бих му го причинила. На училище също няма да го пусна, да не съм луда. Ще си го обучавам у дома. И без това нали се разбрахме, че до 40 години никъде не мърда.

Личният лекар и ваксините

Ето тук вече не плача, а в мен се пробужда всичката тази агресия, събрана и наслоена през годините, когато съм била дете и родителите ми са ме възпитавали с телевизор и намазана филия в ръка. Как може, бе хора, не стига, че всакви кемтрейлс ни тровят по въздуха, ами и съзнателно ще тровите децата. Кво като е задължително?! То е задължително бебетата да се возят и в столче за кола, ама да не съм луда – то горкото плаче и се къса, ще му създам травчми от малко. Ще се вози в мен и ще си го гушкам 500 км, разбира се. А столче естествено, че имаме – нали онези маймуни полицаите понякога ни спират и се заяждат. Все за глупости, нямат си работа.

Та на лекар ходим само щото се налага да попълва там някакви документи. Аз съм от късметлиите, на които стринка Паунка им е личен лекар и каквото ѝ кажа това пише по документите. Та със закона проблеми нямам. Естествено, стринка Паунка понякога се опитва да ми дава разни съвети, рецепти, даже някога ме кара и лекарства да пия че и да давам на детето. Но аз си вземам рецептата и я изхвърлям. Да не съм луда да го тровя?!? Затова и не излизаме почти от къщи. Или най-много до градинката, ама само до тази градинка, на която изрично си знаем, че вируси и бактерии не се допускат. Че после като се разболее детето и стринка Паунка като напише пак 5 лекарства, огън бълвам. Тя ще ми казва как да си лекувам детето?!?

Посредствеността

Значи, напоследък много често попадам на такива посредствени майки, пак от онези, които не заслужават невинните си деца. Не им купуват най-скъпите и най-модерните дрехи, от най-еко материите. Слагат им, моля ви се, някакви конвенционални памперси, вместо екологични и биоразградими по 2 лв бройката. Возят ги в някакви посредствени колички. Пращат ги по държавни ясли и градини. Но най-ужасяващото за мен, което отново ме довежда до сълзи, е как тези деца не могат да имат нито един истински празник. На кръщенето имало само 20 души. И почти никаква украса. Нямало специални кутийки за джунджурии, на хавлията не пишело изрично ЕГН-то на детето и нямало отпечатък от крачето му. А тортата била с някакъв посредствен отровен захарен Мики Маус, на всичко отгоре не била сурова.

Рождения ден – същата работа. Ама какво като е на 24 декември?!? То не заслужава ли празник? Трябва, мили мами, да правите всичко възможно за щастието на детето си. Трябва да убедите родителите на всичките му приятели, че 24 декември не е никакъв семеен празник. Най-важно е да се явят на Вашия рожден ден. Задължително в най-централния детски кът и да поръчате най-прясната сурова торта. Детския кът не работел? Абе как да не работи, ваша работа е да го накарате да работи! Аман от посредствени хора! Това е детето ви бе ей, вие къде си мислите, че се намирате!?

Рожден ден на Ани - 3 г, Ракитница
Рожден ден у дома?! Горкото дете!

Лицемерието и подигравките

Мили мами, както вече сигурно сте разбрали, аз непрекъснато много се натъжавам  и разстройвам от световната несправедливост. Не стига, че не мога да убедя почти никоя друга мама да започне да следва правата линия, ами някои откровено ми се подиграват, че съм се „втелясвала“. Не знам какво значи тая дума, но ми е много тъжно (хлъц-хлъц). Отивам да си направя едно смути от броколи и магданоз, че да преглътна мъката. Междувременно в темата за яслите и градините имам вече 365 коментара за 15 минути. Обаче май не искам да ги чета..

От една перфектна мама

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *