Несгодите на един бременен човек

Мими бременна в шестия месец - юли 2018

Бременният човек, четох наскоро, бил едно много странно и меко казано неприятно същество. Отказвал да работи, да се усмихва, бил вечно кисел и все си сменял настроението. Може и така да е, ама как няма, като бременният човек е подложен на такъв психически тормоз, че свят му се завива и развива по поне трийсет и четири пъти на ден.

На бременния човек му вземат всички удоволствия

Значи, влизам на събитие в ресторант, за всички има Welcome drink чаша вино, мен ме гледат съчувствено и ми предлагат сокче. Ама, хора, много ви се моля, аз няма да изпия чааак толкова много, дайте ми все пак и на мен. Обещавам да оставя и за другите. И без това в корема няма особено много място, пък и предстои вечеря.

Мими с чаша вино във винарска изба Златен Рожен
Мими с чаша вино във винарска изба Златен Рожен

Същата работа с кафето. На Андрей му предлагат кафе, на мен водичка. Дори в прав текст да си поискам кафе, което често правя, пак ме гледат странно. Хора, пак ви казвам, няма да ви изпия всичкото кафе на света, едно на ден ми стига, в най-лошия случай второ следобед, грижете се моля ви се малко и за моите малки радости в живота.

И също много моля, никой да не ми пипа бисквитите, синьото сирене и морските дарове. Аз такива животни ям (и трите изброени), и бременна с първото дете си ядях и нищо не му стана, освен че е малко шашаво, но това е от родителите, не от храната.

Бременният човек искат да го затворят вкъщи

Аууу как може да шофираш? Мога, мога. Както можех преди, така мога и сега. Може да не съм от най-добрите шофьори, ако изобщо има такова понятие. Ама за радост бебетата в корема не са се научили още да отнемат книжките на майките си.

Ама как пътуваш толкова много?
Моля? Ко? Нье! Важи горната точка – както можех да шофирам/да се возя преди да забременея, по абсолютно същия начин го правя и сега. Значи събирам багажа, Андрей го натоварва, отварям вратата на колата, сядам, слагам колана и потегляме. Няма разлика в процедурата. И да, слагам си колан. С влака и самолета процедурата е подобна.

Андрей и Мими в Естония
Андрей и Мими в Естония

Навън е топло/студено/духа вятър/има мъгла/в мола има вируси – стой си вкъщи! Той и вкъщи въздухът не идва по стерилен въздухопровод право от Седемте рилски езера, ама си го дишам някак. И водата от чешмата си пия, да не мислите, ме се разхождам със стерилизирана бутилка изворна йонизирана обогатена с витамини вода от недрата на Рила.

Защо бременните хора и едрият млекодаен добитък така си приличат?

Ми щото.. текстилната индустрия упорито се грижи за това.

Значи, ненавиждам дрехите за бременни. Първо защото всички те са пригодени не да ти направят живота по-приемлив и удобен, докато си в състояние на трудноподвижен плондер, а за да покажат на всички по възможно най-плондерестия начин тази ти особеност. Значи то не са картинки с бебета, изплезени езичета през сцепен на картинка корем, надписи как като станеш майка и изведнъж приключваш с всички други човешки особености и се превръщаш в някаква лигава пихтия, която се разплаква от умиление при вида на всеки наакан памперс.. То не са едни рокли, в които можете да влезете ти, мъжът ти и всички съседски деца. То не са едни развлечени гащи с платки, стигащи до шията и малко по-нагоре, че да ти топлят и ушите, в случай че температурата навън падне до смразяващите 20 градуса.

Значи.. баща ми едно време употребяваше думата „дропла“ за гигантска на ширина жена, облечена с още по-гигантски от нея безвкусни дрехи с цел да не остане и грам съмнение, че килограмите ѝ са трицифрено число. Не ми се ще да обиждам птицата, която никак не прилича на горното описание, нямам идея откъде е дошъл този епитет, просто така съм го запомнила. Та и в дрехи за бременни изглеждам точно така, затова особено ги ненавиждам.

За нервите и позитивните мисли на бременния човек

Значи, на бременните хора трябвало да им се спестяват тревогите, трябвало по цял ден да лежат на дивана в приглушена розовка светлина, да си галят корема и да си мислят само и единствено за хубави неща. Ако може в едно стерилно аквариумче да застанат, че все пак светът наоколо е толкова лош и ужасен и трябва изведнъж да изчезнем от него и да се покрием както щраус си скрива главата в пясъка, та да родим едно спокойно и щастливо бебе. Ама какво се оказва, че всички тези мерки, които много бременни хора и околните им са предприели с тази едничка цел, не дават резултат. Тоест дават, но той е едни доста изнервени и кисели бременни хора. Ама то ако не вземем тези мерки ще е по-зле, повтарят си всички.

Аз пък да ви съобщя, че съм открила решението на този много екзистенциален въпрос – как да направим един бременен човек щастлив. Ами чисто и просто, оставяме го на мира. Махаме му етикета „бременен“ и го оставяме да си е човек, какъвто си е бил и преди. Не му вземаме виното, кафето, дънките с ниска талия (стига да може да влезе в тях) и възможността да се самообслужва и да решава сам какво и кога му се яде и пие. В резултат може и да не стане най-спокойния и щастлив човек, ако и преди това си е бил киселяк, но гарантирано има по-голям шанс да остане нещо като човек и да се доближи до това, което му се ще да бъде.

Или просто стоиш нелепо по средата на Витошка
Или просто стоиш нелепо по средата на Витошка

2 коментара to “Несгодите на един бременен човек

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *