Зимно бебе – шок и ужас! Как да оцелееш като майка на деца, родени през ноември и декември?

Мими на разходка в сняг с количката в София

Наскоро писах за най-големите врагове на една перфектна майка. Но понеже явно по време на писането на този пост времето е било хубаво, съвсем съм пропуснала един много съществен момент – как една перфектна майка се справя с чудовището, наречено СТУД. Може би този пост изначално e твърде наивен и обречен, тъй като съм далеч от перфектната майка и е твърде възможно перфектната майка да е намерила начин генерално да изхвърли това понятие от живота си и този на отрочето си. Но тези като мен, безотговорните, безчувствените и ужасните майки, на които грам не им пука за благоденствието на децата ни, все пак се сблъскваме и с това чудовище, а именно студът и неговата майка зимата. И в качеството си на горд носител на гореизброените определения, днес ще си позволя да напиша разни щуротии по темата. Пък току що съм накарала някой да се усмихне, нищо, че е зима.

Негово ужасничество СТУДЪТ

Да започнем оттам, че това зло чудовище оглавява списъка на най-големите врагове на всяка средностатистическа баба, заедно със своя братовчед – глада. Забелязала съм, че почти никоя баба няма да се трогне от факта, че детето скучае или е превъзбудено или му се спи, но не може да заспи. Подобна (тоест никаква) реакция предизвиква и широкия спектър от детски емоции и вероятността детето да се чувства самотно или тъжно. Но ако случайно има някаква микроскопична възможност на детето да му стане студено, това е повод за неутешима драма в нежната душа на всяка баба. Затова и подобни рискове се парират още преди да са се появили.

Разбира се, всяка баба е една перфектна майка на квадрат и има установени правила, които почти напълно елиминират тези рискове. А именно да обличат детето поне 3 пъти по-топло от себе си, да избягват всячески излизанията извън дома си между ноември и април и да се чудят как да подгреят столчето за кола, преди да сложат детето в него в редките случаи, в които все пак излизането от дома е неизбежно.

Но моя милост ще си позволи да признае, че въпреки че е майка на 4-годишно дете, родено в края на декември, и 40-дневно към момента бебе, родено в началото на ноември, никак не се справя със спазването на тези правила. Вместо това оцелява по разни други полузаконни начини в тези тежки условия, в които температурата навън си е позволила да падне под 15 градуса и слънцето си е позволило да се скрие зад облаци, дъжд или мъгла.

Казус 1: Зимно бебе у дома

Разбира се, най-основното нещо, което всяка една перфектна майка би направила при прибирането от болницата със своето зимно бебе, е да пусне топлото на поне 27 градуса, въпреки че до преди раждането вкъщи са си живеели на 20-22 градуса и са се чувствали чудесно. Естествено, че няма да слуша педиатъра, който препоръчва да не се държи толкова топло. Какво ти разбира някакъв си педиатър? Ами ако бебето настине? Ами ако кихне? Ами ако дори за миг му стане студено и не може да си каже?

Ани гола на дивана — Забелязвате ли как мръзне това нещастно дете?

Затова, освен температурата, достойна за лятна ваканция на плажа, бебето се облича с поне 3 ката дрехи и задължително с шапка. Докато в същото време майката и бащата ровят из гардероба и трескаво търсят банските, защото на тази жега не се издържа.

Естествено, риск на бебето да му е топло няма. Все пак навън е зима, значи по подразбиране само мисълта за нея навява студ в душата. Прозорци не се отварят поне до април месец, а най-добре да бъдат изцяло запечатани, в случай, че от някъде има опасност да влиза студ.

Ади гола през зимата — Да оставите бебето голо през зимата – абсолютно престъпление!

Какво правят безотговорните КифлоМайки?

В общи линии, нищо – нали са безотговорни?! Не променят градусите на климатика и си живеят, както преди. Гледат детето да е облечено все пак с нещо с дълъг ръкав и крачоли, но невинаги. Нямат термометър нито за въздуха, нито за водата за къпане. И са способни да го държат половин час голо около времето за банята, защото не са чак толкова сръчни, че да успеят да сложат отгоре му всичката препоръчана козметика, памперс и дрехи в рамките на 30 секунди.

Казус 2: Зимно време на разходка навън

Ко? Не! Икскюзми? Ама вие сериозно ли задавате такъв въпрос? Естествено, че между ноември и април от вкъщи не се излиза. Къде толкова сте тръгнали? Какво, липсва ви нещо у дома ли? Значи изобщо не сте перфектни, ако не сте го осигурили на детето си!

Какво, трябвало да се диша въздух ли? Че нали имаме пречиствател за 2000 лв, по-хубав от този въздух у дома няма и в планината. А и дори да имаше, там горе е студено. Да не съм луда да си простудявам детето заради някакъв си въздух!

Трябвало да се пазарува храна ли? Ами че има мъж за тази работа! И без това ми е длъжен за цял живот заради това, че съм му родила дете и се грижа за него. Ще пазарува, ще готви и ще чисти, ако трябва!

Какво, социален живот? Ама вие на кой свят живеете? Определено не обичате децата си достатъчно. Ние с моето съкровище сме си абсолютно самодостатъчни и не изпитваме никаква нужда да общуваме с други хора. Че кой знае другите какви вируси разнасят в тази зима!

На всичко отгоре, там навън бродят от онези безотговорните майки, които не само изкарват децата си навън, но понякога ги водят по магазини, молове и дори в детски ясли иградини, където нарочно отварят прозорците, за да влиза студ и да разболяват децата. Не, не, в никакъв случай не мога да си позволя подобно нещо.

Мими с Ани на разходка в сняг — Тази иска да го умори това дете ли?

Казус 3: Зимно бебе на път

За да спестим малко стрес на перфектните майки, ще уточня, че този казус по подразбиране е изключително рядко явление и подобно нещо се случва само в много крайна нужда. Но понякога се налага да се ходи я на консултация при педиатър, я на гости на роднинското тяло за Коледа. И трябва да сме подготвени и за такива рискови ситуации. Ето какво правим.

Изпращаме таткото да загрее колата минимум 30 минути преди желания час на тръгване. Разбирасе, на максимални градуси.
Обличаме космонавт върху трите ката дрехи на бебето, след което прилежно го увиваме във възможно най-топлото одеяло. По най-бързия начин го занасяме до колата, която не трябва да ни чака на повече от 5 метра от входа.
Поставяме бебето в кошчето, увиваме одеялото прилежно отгоре.
Събличаме якето и всички останали дрехи, които сме навлекли отгоре си. Опс, оставяме тениската, защото по бански ще ни гледат странно
При пристигането вдигаме скандал, че температурата в кабинета на педиатъра или съответно къщата на роднините е под 30 градуса. След това по възможно най-бързия начин увиваме бебето в юрган, защото сигурно е измръзнало от дългото пътуване в студа.

За финал: Сипваме си една чаша вино и се чудим защо тази Мария ги пише тези щуротии и от какво пак е изтрещяла. Бързам да ви отговоря: имах си няколко дни баба на гости и същевременно попаднах на дискусия за подгряване на столчетата за кола на бебетата. В резултат и аз си сипах, нищо, че кърмя.