Защо да си кифла не е чак толкова лошо? Особено когато си на път!

Гери от When Woman Travels - кифла на път, козметика за пътуване
Гери от When Woman Travels – кифла на път

В една статия по-рано ви споменавах, че обичам да си каня гости. Всъщност, не толкова в блога, колкото у дома. Да си говорим за живота, Вселената и всичко останало, докато мляскат доволно вкусно приготвената от мен пица или паста (скромна съм, знам), а покрай нас щъкат деца, или пък не щъкат. Но днес, днес е различно. Защото си имам гост в блога. Като цяло, не мисля да се случва често. Не за друго, ами защото това си е моят блог и нямам намерение да го правя портал, справочник или пък енциклопедия. Така или иначе ще продължавам да го пълня с моите собствени щуротии, с много малки изключения за хора и теми, които наистина си заслужават и знам, че има какво да науча от тях.

Днес това е Гери от When Woman Travels. Гери, с която сме се виждали сумарно не повече от 5-6 пъти в живота си, но сме водили едни от най-смислените разговори, поне за мен. Гери е кифла. И си го признава. И й се възхищавам за начина, по който е кифла. Ето такава кифла искам да стана и аз. Четете и се учете защо е хубаво да си кифла. После прочетете и блога на Гери, нищо, че е само на английски. 


Гери Владева / When Woman Travels

Цял живот се боря да ме вземат насериозно. Все бягам от кифленското, обичам сериозните разговори, дълбоките размишления и големите планове. Розовото ме кара да потрепервам, плоски шеги и просташко кикотене са като нахлуване в личното ми пространство. И все пак, след четиридесет години борба, се предадох. Е, кифла съм и си го признавам.

Да бъдеш или да не бъдеш кифла, това е въпросът…

Всичко започна преди две години, когато тръгнах да обикалям Австралия соло за два месеца. Предизвиках сама себе си – с колко малко багаж можеш да оцелееш на това пътуване? Е, оказа се че не ти трябва много багаж за два месеца в Австралия. Тогава направих голямата грешка – да направя компромис с продуктите си за коса. Реших, че „няма да съм кифла“ и ще се задоволявам с каквото имам под ръка.

От години ползвах супер-скъпите Moroccanoil продукти. Не защото съм кифла, а поради неоспорима нужда. След многото експерименти през годините преди това, докато живеех на различни места по света, все ставаше така че след поредното местене ми идваше да се тръшна, разрева и прибера у дома. Не за друго, а заради косата ми. Най-бунтовното нещо у мен. На нищо не се поддава – десетки фризьори са пухтяли над нея, още толкова претендирали че знаят какво да я правят, докато всъщност изпадат в паника пред буйният водопад от слама, падащ по гърба ми.

Най-после, след като се поспрях в България за има-няма десетина години, косата ми се „отпусна“. Намери си фризьора, който да укроти буйността й, козметиката която да я поддържа нежна, гъста, жива и красива. И тогава аз реших, че няма да съм кифла, а ще ползвам хотелски шампоани! Каква глупост. Какво умопомрачение! Как, като се гледах всяка сутрин в огледалото, успях да забравя, че моята коса не е като на повечето жени.  

Хотелските шампоани може да изглеждат и да са луксозни понякога, но все пак не са за всяка коса
Хотелските шампоани може да изглеждат и да са луксозни понякога, но все пак не са за всяка коса

Кифла да си … в това се крие тайната на успеха!

И тъй, след две години на неглижиране (докато първо пътувах и после се преместих да живея в Австралия) и използване на каквото ми попадне, се връщам на предишната си, кифленска вълна. През това време косата ми стана супер суха, по едно време заприлича на опърпана стара метла, докато накрая се наложи да я подкъся. Сега, от два месеца, пътувам с метрото тридесет минути до центъра на града, за да отида до професионалиста, който знае как да подстригва гъсти чупливи коси. Това, разбира се, е след поредното разочарование от фризьор, на който не му и хрумва да помисли, че има разлика в подстригването на права и къдрава коса (?!). Горе-долу по същото време, започнах да използвам отново и Мароканойл шампоан и маска. Е, бъркат ми надълбоко в джоба, но нали съм си кифла… Мога да си го позволя.

Кифлата учи кое е важно… след много повторения

В края на краищата, дори и кифлите си учат уроците. Е, понякога след много повторения на едни и същи грешки.

Не е кифленско да се грижиш за външността си. Не е несериозно да правиш така, че да се чувстваш добре в кожата си. Не неглижирайте себе си и нуждите си. Не, че всички сега трябва да хукнем да си купуваме скъпи продукти, после да ги помъкваме по куфари и далечни дестинации.

Важното е да знаем кое на НАС ни е важно, от какво имаме нужда и къде да не правим компромиси. Аз, например, съм си много доволна от българските кремчета за лице. Купувам си ги по много, нося си ги до Австралия и се кефя каква хубава козметика си ползвам, пък толкова евтина! Ако ми беше по натурата, сигурно щях да почна да ги внасям! Страх ме е да се похваля на тукашните си приятелки, че ще ме карат и на тях да им нося, пък за кое по-напред място в ограничения въздухоплавателен багаж.

Обаче, когато стане дума за косата, за мен по-добър вариант за шопинг са магазините за козметика за африканки.

Не е лошо да си кифла, особено когато пътуваш, по следните причини:

Кифлата се грижи първо и основно за себе си!

Когато сте на път, това е от първостепенно значение! Не бихте могли да оцелеете дори и ден скитайки по света, без да мислите първо и основно за себе си; после за всички останали.

Кифлата има нужда да изглежда добре.

 Е, че кой няма! Но…! В случая на скиторещата по света кифла, да показваш самочувствие е важно. Питайте всички жени, които са били обект на свиркания, подвиквания и подканвания от мъже от различни етнически и възрастови групи. И не, тук не говорим да се фръцкаш с новонаправена прическа и къси панталонки по улиците на медината в Маракеш. Тук разискваме въпроса, че е важно да се чувстваш добре в кожата си, да излъчваш самочувствие и липса на страх. Да правиш така, че в сложна ситуция хората около теб да разберат, че си способна да се защитиш, ако се наложи. Да ги гледаш в очите и цялото ти поведение да казва „Само посмей да ми посегнеш и ще ти издера очите, наглец такъв!“ Схващате ми мисълта. От опит казвам, помага. Не, че това е достатъчна предпазна мярка за самостоятелно пътуващите дами, но това е предмет на друг разговор.

Кифлата знае как да харчи!

Най-добрите кифли знаят кога и как да харчат. Като всички останали хора, и те имат ограничен бюджет. Само че те с времето се учат, че едни от най-важните неща, за които си заслужава да дадеш и последната си стотинка са… козметичните продукти. Естествено. Отиваш в DM и ги почваш наред. Да, ама не. Преди да си извадила портмонето си, си минала през дълъг и задълбочен експеримент. Пробвала си няколко продукти за частта от твоето тяло, която изисква най-много внимание. Дали ще е супер суха и заплитаща се коса, луничаво лице, което лесно изгаря на слънце или толкова тънки нокти че чак се чупят, няма значение. След като си си намерила твоя продукт, преминаваш към втора фаза.

Не знам колко жени си купуват козметика в травъл-размер, но сигурно са доста тъй като вече много магазини ги продават. Сигурно има търсене.

Кифлата знае и как да опакова

Купуването на травъл-размер козметика е пълно разхищаване на пари и… замърсяване на околната среда! Представете си всичките тези малки тубички, кутийки и пластмаски дето изхвърляме, след като сме ги използвали само веднъж. Не стига че плащаме двойно, но и ги правят така, че да не можем да използваме опаковките многократно!

Е, играх я тая игра един-два пъти. Пробвах два-три продукта. И после казах, „е па аз глава нямам ли?!“ Купих си комплект шишенца за многократна употреба. Ама да ви кажа, и те не са чак толкова удобни. После тръгнах на лов. Във всеки хотел, където отсядах, оглеждах внимателно шишенцата с шампоан и други подобни. Ако се докажеха като направени от издръжлива, твърда пластмаса, удобно гърло за пълнене на гъстотечащ козметичен продукт и бяха в грамаж официално позволен от авиокомпаниите да се ползва в ръчен багаж, завършваха прилежно прибрани в куфара ми.

Сега имам добра колекция от шишенца и кутийки, в които си наливам кифленските продукти и отказвам да бъда не-кифла.

Кифла на път - Гери от When Woman Travels
Кифла на път – Гери от When Woman Travels

Да си кифла е животоспасяващо

Защото, оказа се, да си кифла е животоспасяващо, необходимо зло, което приемаш само като си поскитала по света като не-кифла и си видяла последиците от поведението си. Не става въпрос за това как те виждат другите и какво искаш да докажеш на себе си и останалите.

Иде дума за това как се чувстваш в собствената си кожа и как това се отразява на поведението ти. Една жена, която се грижи за себе си, но най-вече живее с мисълта, че има право да обръща внимание на себе си и личните си нужди, е щастлива жена. Тя не може да бъде използвана, подвеждана, манипулирана и не прави компромиси със себе си и своите ценности. Голяма заблуда е да си мислим, че другите не виждат през нас. Виждат ни и още как. Страничен наблюдател може лесно да види когато човек е свит, съмнява се в себе си и сътветно е податлив на чужди манипулации и, за съжаление, физически домогвания.  

Затова, за собствената си безопасност, но и удоволствие от живота, когато се стягате да пътувате нанякъде, не правете компромиси. Харчете си парите за козметиката и дрехите, от които имате най-много нужда. Не поставяйте себе си след всички други – мъж, деца, па подарък за рожденния ден на приятелката, па годишнината на свекървата… И вие сте важни. И не, не сте кифли само защото се грижите за себе си! И майната им на всички, които ви казват обратното. !

Не мога да не си сложа снимка с Гери, тук сме на Тракийската гробница в Мезек
Не мога да не си сложа снимка с Гери, тук сме на Тракийската гробница в Мезек
Следете ежедневните ни щуротии в профила ми в Instagram

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *