Първото пътуване с бебе Адрианка и защо да се пътува с бебе е лесно

Бебе Адрианка се чувства чудесно по време на пътуване в кола

Малко преди Коледа се върнахме от един от най-страхотните семейни уикенди, които сме си организирали, и аз лично се чувствам много положително заредена от това. Може би допринася и фактът, че бе първото ни пътуване от 2 месеца насам, понеже в края на бременността спряхме пътуванията за малко.

Та от това първо пътуване с бебе Адриана си припомних няколко неща: че наистина много, ама много обичам да пътувам, почти съм пристрастена, щом едва издържах 2 месеца без това. Второ, че да се пътува с малко бебе не е трудно и колкото по-малко бебето, толкова по-лесно. Трето, че да се пътува през зимата съвсем не е по-трудно от лятото, даже в някои отношения е по-лесно. Четвърто, че има само един отговор как да пътувате лесно с бебе през зимата и да си изкарате добре – да сте спокойни самите вие и вместо да мислите непрекъснато как нещо ще се обърка, да се наслаждавате на преживяването. Спокойни родители – спокойно дете – може да е клише, но е напълно вярно.

Но за да не ме обвините с празни приказки, ето сега ще разкажа как премина нашето първо пътуване с бебе Адриана, къде ходихме и какво правихме и защо всички се върнахме положително заредени от него.

Пътуване с бебе: подготовка

Подгоговката ни за пътуване с бебе Адриана се различаваше само по едно нещо, в сравнение с обичайната ни подготовка, която обикновено е никаква. А именно, че малко по-отрано си резервирахме хотела и отделихме малко повече време в избиране на хубаво място за настаняване (разбирайте ден-два). Та още от понеделник започнахме усилено да проучваме хотелите, като нямахме дестинация, а изискването ни бе да намерим уютен хотел със стая с камина (или поне камина в общите части) на не повече от 3 часа път от София, на все пак разумна цена. В крайна сметка във вторник вече бяхме избрали мястото, близо до Ловеч и до Крушунските водопади, и дори резервирахме – нещо, което рядко правим толкова рано. Обикновено запазваме в петък, но искахме да сме сигурни, че да не се налага да сменяме дестинацията в последния момент.

Багажът на бебето

Събрахме багажа в петък следобед, в това не е имало нищо извънредно. В едно малко сакче се побра целият багаж на Адрианка, който включваше всички налични дрехи, десетина памперса и някакви мокри кърпички. В сака остана място и за бутилка вино и кафеварка, които много държахме да си носим и определено не са част от багажа на бебето. Понеже пътувахме само за уикенда, дори не съм носила козметика за баня, вана и подобни щуротии. В отделна чантичка е слингът, който е сигурно едно от най-важните неща при пътуване с бебе. Взехме за всеки случай и шезлонга, който почти не сме ползвали. И май това е. Понеже бебето е кърмено, нямаме допълнителни приспособления за хранене, които да трябва да носим. Целият допълнителен багаж се изразява в два биберона-залъгалки и едно шишенце за вода, което май само разнасяме, защото тя е вода не пие.

Багажът на Адрианка
Багажът на Адрианка

В допълнение, натоварихме и нашия багаж, състоящ се както обикновено от много раници с фотографска техника, статив и такива неща, и малко куфарче с 1-2 чифта резервни дрехи и обувки. Заредихме колата, пуснахме навигацията и тръгнахме. Сложно ли звучи?

Пътуване с бебе: по време на пътуването

Адрианка май обича да пътува, защото спа почти през цялото време, с изключение на периода, в който изгладня и трябваше да я залъгваме с биберон, докато намерим подходящо място за спиране и хранене, тъй като гладът ни завари в едно задръстване. Не, че ми трябва кой знае какво място – чувствам се комфортно да кърмя и в колата, та просто ни трябваше бензиностанция, че да не спираме по пътищата. В някои бензиностанции има и стаи за преобличане на бебета и в случая се възползвах и от това.

Основното, което трябва да си предвидите в повече при пътуване с бебе, е време. Спиранията за кърмене и преобличане добавиха към времето ни може би 40-50 минути отгоре, но понеже си бяхме предвидили, че с бебето ще се пътува по-бавно, това не ни притесни никак и не е имало стрес или някакъв друг проблем за нас. А и част от забавянето се дължеше не на бебето, а на падналата гъста мъгла по пътя. Но бавничко и славничко стигнахме, без никакви проблеми.

На Крушунските водопади с бебе

Настанихме се блажено в една бивша конюшня, превърната в много приятно студио с кухня в един още по-приятен хотел в село Кърпачево, близо до Ловеч. Стаята ни очакваше затоплена, а отоплението с печка на дърва внасяше особен уют. Андрей се ангажира с поддържането на топлото, а Адрианка изпробва всички възможни места, на които може да се лежи – дивани, спалня и нейното бебешко легло. В крайна сметка спа при нас на голямото легло, но да спомена, че предварително бях поискала да ни сложат и бебешка кошарка. И много уважавам хотели, в които осигуряват такива.

На следващия ден си направихме кратка, но приятна разходка до Крушунските водопади, в която мой безценен помощник бе слингът, който използвам през последния месец. Принципно не съм от най-върлите застъпници на бебеносенето и не съм от самоопределящите се като бебеносещи майки, които се придвижват така през 99 % от времето. Като цяло много обичам с количката, но има места, където не може с нея и за туризъм се възползвах напълно от удобствата на ергономичната носилка. Та напъхах Ади в космонавта, облякох си якето и отгоре носилката, и ето ни по пътеката към водопадите в един малко мъглив декемврийски следобед.

С Адрианка на Крушунските водопади
С Адрианка на Крушунските водопади

Знам, че това не е най-правилният начин да се носи бебе и е по-добре бебето и майката да са под обща връхна дреха, но понеже нямам такова яке, се носихме по посочения начин. Според мен не трябва да се изпада в крайности и за час разходка не виждам проблем. И въпреки че времето бе малко мъгливо, а съм чувала, че не е много добре да се извеждат децата в мъгла, пак прецених, че по-добре час навън във влажното време, отколкото цял ден затворени и с ревящо от скука бебе. А и мъглата на Крушунските водопади няма нищо общо с мъглата в големия град. Та нищо не ни стана и след радходката всички се чувствахме чудесно.

През останалото време в мъгливия ден се разхождахме от диван на диван и редувахме кафето с вино, та си направихме един наистина прекрасен уикенд с Андрей и Адрианка. Само Ани ни липсваше, но тя бе изпратена по-рано на още по-хубаво за нея място, а именно при баба и дядо на вилата.

Мими, Андрей и Адрианка пият кафе в къща за гости Онгъл
Пием си кафе с Андрей и Адрианка пред печката

Защо смятам, че да се пътува с бебе е лесно

Да обобщим защо нито се страхувам да пътувам с бебе, нито го смятам за трудно.

  1. Багажът на бебето е малко. Колкото повече порасва, толкова повече става, особено като започнем да мъкнем играчки и превозни средства.
  2. Храненето на бебето е лесно, когато е кърмено. Храната е безплатна и готова за консумация, по всяко време на денонощието. Нужно е само сравнително топло пространство (не заради бебето, а заради мен – то може да яде и облечено в космонавт, но аз не мога да кърмя през якето)
  3. Бебетата понасят пътуването в кола доста по-лесно от по-големите деца. Ако бебето не е гладно, обикновено спи през цялото време. На малките бебета не им става лошо в автомобил, защото вестибуларният им апарат не е добре развит още.
  4. Бебето няма претенции къде иска да ходи, дали иска да ходи и дали нещо му е интересно или не. Малките бебета тепърва опознават света и абсолютно всичко им е интересно. А и се чувстват прекрасно навън в студа през зимата. Не мрънкат, че са се уморили да ходят, нито че не им се стои на едно място в ресторанта, нито пък че не им е интересно да гледат водопад. Точно фактът, че не разбират много от преживяното, прави пътуването с тях изключително лесно, поне до един момент.

Какво може да се обърка

При нас има два случая, в които бебе Адриана може да недоволства, да плаче и да съзава някакъв стрес. Единият е, когато изгладнее. Но този проблем в повечето случаи е лесно решим и просто се стараем да не сме навън или да сме близо до закрито помещение, когато наближи очакваното време за хранене. Другият е, ако я боли коремчето от колики. Но това се решава още по-лесно, когато имаш носилка. Както писах в предишната статия Бебеносене за начинаещи, слингът действа почти като магическа пръчица в успокояването на бебе. Или както каза една приятелка – все едно в слинговете има „копче“, което натискаш и хоп, бебето се успокоява и заспива.

Та така премина нашето първо пътуване с бебе Адрианка и емоциите от него ме карат да искам да пътуваме с нея все повече и повече. Ще се радвам да споделите в коментарите вашия опит с бебета и малки деца, трикове за по-лесно и приятно пътуване или пък вашите опасения защо избягвате да пътувате с деца и какво ви смущава.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *